Любов (Надежда и Вяра)
За тия думи няма гърло.
Очи за тия сълзи - няма.
За участта, да бъда дълго,
утехата е, че сме двама.
От зейналите небеса
сам Бог съчувствено ми кима.
Обичам го.
Защото знам,
че се измисляме взаимно.
Той мисли хиляди неща -
аз им измислям имена.
Той мисли страшната игра -
аз си измислям правила.
Измислих си благовестта,
че някога ще се повторя.
Пак ще почукам на света
и вятърът ще ми отвори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
