За тия думи няма гърло.
Очи за тия сълзи - няма.
За участта, да бъда дълго,
утехата е, че сме двама.
От зейналите небеса
сам Бог съчувствено ми кима.
Обичам го.
Защото знам,
че се измисляме взаимно.
Той мисли хиляди неща -
аз им измислям имена.
Той мисли страшната игра -
аз си измислям правила.
Измислих си благовестта,
че някога ще се повторя.
Пак ще почукам на света
и вятърът ще ми отвори.
© Райчо Русев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
