4 сент. 2024 г., 00:52  

Любов насред суша 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная
130 2 2

 Реката, която пресъхва полека
е тъжна, защото не милва брега.
Жена ли е – срещнала късно човека?
Любов насред суша – ненужна сега.

 

Реката, която сред камъни голи
в душата си крие парченце небе,
за себе си даже не иска да моли.
В живота си ласкава нивга не бе.

 

Реката, която сто моста отнесе,
горча от сълзѝ, от отрови скърбѝ,   
безгласно в горещата, сушава есен,
пожали се тихо на свойте върби:

 

Отлитнаха птиците, лятото мина.
Септември, поне пожалѝ ме! Дали?
И с обич последна в душата ми синя –
желан, животворен дъждът да вали...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Просто съм искрена. Благодаря ти!
  • Невероятна си Наде, талантлива, точно колокото си себе си, а често се надхвърляш и отвъд това!
Предложения
: ??:??