Любов насред суша
Реката, която пресъхва полека
е тъжна, защото не милва брега.
Жена ли е – срещнала късно човека?
Любов насред суша – ненужна сега.
Реката, която сред камъни голи
в душата си крие парченце небе,
за себе си даже не иска да моли.
В живота си ласкава нивга не бе.
Реката, която сто моста отнесе,
горча от сълзѝ, от отрови скърбѝ,
безгласно в горещата, сушава есен,
пожали се тихо на свойте върби:
Отлитнаха птиците, лятото мина.
Септември, поне пожалѝ ме! Дали?
И с обич последна в душата ми синя –
желан, животворен дъждът да вали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
