17 окт. 2010 г., 23:10  

Любов назаем

958 0 1

Една седалка,

ламаринен покрив...

Тиха музика в здрача сив...

Дъждът - безмълвен покровител,

скрил в прегръдка

мъничко любов...

Една жена -

изгаряща от обич...

И мъж, задъхан от любов...

В малък дом

под ламаринен покрив

назаем обич взели от дъжда...

Две тела безмълвно слети,

накъсан дъх,

примесен със сълзи...

Безумна страст

и обич грешна,

защо светът не иска да прости?

От никого не

искат нищо: ни слава,

нито власт, нито пари...

А само правото

да се обичат под дъжда,

следите заличил...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...