Една седалка,

ламаринен покрив...

Тиха музика в здрача сив...

Дъждът - безмълвен покровител,

скрил в прегръдка

мъничко любов...

Една жена -

изгаряща от обич...

И мъж, задъхан от любов...

В малък дом

под ламаринен покрив

назаем обич взели от дъжда...

Две тела безмълвно слети,

накъсан дъх,

примесен със сълзи...

Безумна страст

и обич грешна,

защо светът не иска да прости?

От никого не

искат нищо: ни слава,

нито власт, нито пари...

А само правото

да се обичат под дъжда,

следите заличил...