Любов нечакана
Любовта почука във дома ми
и не попита готова ли съм или не.
Не искам да обичам,
остава само болка и разбито детско сърчице!
Сълзи се стичат по красивото лице -
безсилна съм да си призная,
че обичах силно аз едно момче.
Силни и невинни очи,
но изпълнени с безброй лъжи.
Усмивка сладка и пленяваща,
като падащи листа потрепваща.
Прегъдка топла и така очаквана,
която чаках развълнувана.
За тебе още аз копнея,
всеки друг пред очите ти бледнее!
Ако ти не съществуваш...
... НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Табакова Все права защищены
