Любов нечакана
Любовта почука във дома ми
и не попита готова ли съм или не.
Не искам да обичам,
остава само болка и разбито детско сърчице!
Сълзи се стичат по красивото лице -
безсилна съм да си призная,
че обичах силно аз едно момче.
Силни и невинни очи,
но изпълнени с безброй лъжи.
Усмивка сладка и пленяваща,
като падащи листа потрепваща.
Прегъдка топла и така очаквана,
която чаках развълнувана.
За тебе още аз копнея,
всеки друг пред очите ти бледнее!
Ако ти не съществуваш...
... НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Табакова Всички права запазени
