8 мар. 2008 г., 09:00

Любов от 8ми клас

828 0 3
 

Ярък като огън.

Буен като вятър,

внезапен като дъжд,

греещ като слънце.

 

Дива като магия,

прииждам като фурия,

нежна като нощ,

топя се като сняг.

 

Сякаш светът е в ръцете ми,

а моят свят си ти,

сякаш потреперват и нозете ми,

в ръцете ми не си.

 

А моите въпроси са безброй,

чакам само отговора твой,

смелост да те попитам - имам ли?

Каквото искам - взимам ли?

 

Дали да рискувам,

ти чакаш ли?

Сигурно се срамувам,

ще избягаш ли?

 

Като бягаща река,

като живот във пропастта,

търся твоята ръка,

а може би и любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...