Ярък като огън.
Буен като вятър,
внезапен като дъжд,
греещ като слънце.
Дива като магия,
прииждам като фурия,
нежна като нощ,
топя се като сняг.
Сякаш светът е в ръцете ми,
а моят свят си ти,
сякаш потреперват и нозете ми,
в ръцете ми не си.
А моите въпроси са безброй,
чакам само отговора твой,
смелост да те попитам - имам ли?
Каквото искам - взимам ли?
Дали да рискувам,
ти чакаш ли?
Сигурно се срамувам,
ще избягаш ли?
Като бягаща река,
като живот във пропастта,
търся твоята ръка,
а може би и любовта...
© Катя Todos los derechos reservados
Хареса ми стихотворението ти!