8.03.2008 г., 9:00

Любов от 8ми клас

827 0 3
 

Ярък като огън.

Буен като вятър,

внезапен като дъжд,

греещ като слънце.

 

Дива като магия,

прииждам като фурия,

нежна като нощ,

топя се като сняг.

 

Сякаш светът е в ръцете ми,

а моят свят си ти,

сякаш потреперват и нозете ми,

в ръцете ми не си.

 

А моите въпроси са безброй,

чакам само отговора твой,

смелост да те попитам - имам ли?

Каквото искам - взимам ли?

 

Дали да рискувам,

ти чакаш ли?

Сигурно се срамувам,

ще избягаш ли?

 

Като бягаща река,

като живот във пропастта,

търся твоята ръка,

а може би и любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...