31 окт. 2012 г., 12:51

Любов... От началото до края

4K 1 0
Видяхме се.
Запомнихме се.
Намерихме се.
Запознахме се.
Опознахме се.
Пожелахме се.
Влюбихме се.
Обикнахме се.
Ревнувахме се.
Целувахме се.
Прегръщахме се.
Любихме се.
Излъгахме се.
Излъгахме и себе си.
Простихме си един-друг.
Но не и на себе си.
И не забравихме.
Наранихме се.
Извинихме се.
И въпреки всичко продължихме по старому.
Обичахме се.
Но се страхувахме.
Загубихме се.
Разделяхме се.
Събирахме се.
Разделихме се...
Болеше.
Боли...
Но продължихме да се обичаме.
Без да се виждаме.
Без да се целуваме.
Без да се прегръщаме.
Без да се любим.
....

Без да се забравим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...