31 окт. 2012 г., 12:51

Любов... От началото до края

4K 1 0
Видяхме се.
Запомнихме се.
Намерихме се.
Запознахме се.
Опознахме се.
Пожелахме се.
Влюбихме се.
Обикнахме се.
Ревнувахме се.
Целувахме се.
Прегръщахме се.
Любихме се.
Излъгахме се.
Излъгахме и себе си.
Простихме си един-друг.
Но не и на себе си.
И не забравихме.
Наранихме се.
Извинихме се.
И въпреки всичко продължихме по старому.
Обичахме се.
Но се страхувахме.
Загубихме се.
Разделяхме се.
Събирахме се.
Разделихме се...
Болеше.
Боли...
Но продължихме да се обичаме.
Без да се виждаме.
Без да се целуваме.
Без да се прегръщаме.
Без да се любим.
....

Без да се забравим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...