Oct 31, 2012, 12:51 PM

Любов... От началото до края

  Poetry
4K 1 0
Видяхме се.
Запомнихме се.
Намерихме се.
Запознахме се.
Опознахме се.
Пожелахме се.
Влюбихме се.
Обикнахме се.
Ревнувахме се.
Целувахме се.
Прегръщахме се.
Любихме се.
Излъгахме се.
Излъгахме и себе си.
Простихме си един-друг.
Но не и на себе си.
И не забравихме.
Наранихме се.
Извинихме се.
И въпреки всичко продължихме по старому.
Обичахме се.
Но се страхувахме.
Загубихме се.
Разделяхме се.
Събирахме се.
Разделихме се...
Болеше.
Боли...
Но продължихме да се обичаме.
Без да се виждаме.
Без да се целуваме.
Без да се прегръщаме.
Без да се любим.
....

Без да се забравим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...