Veronik (Вероника Валери)
27 127
11 дек. 2007 г., 08:37

Любов последна 

  Поэзия » Любовная
1032 0 11
 

                 Здравей Любов !

                 Навярно си последна,

                 не съм те викала, но ти дойде,

                 в прегръдка  нежно да ме вземеш,

                 и  приютиш, да бъдеш с мен...

 

                 С кристална обич сърцето да изпълниш,

                 в душата ми да всееш смут,

                 живота ми да преобърнеш,

                 да те почувствам за последен път .

 

                 Защото знам, че ти не си поредна,

                 ти породи копнежи и мечти,

                 като кинжал сърцето ми прободе,

                 и го остави  да кърви...

 

                 Душата ми обсеби, тя е твоя,

                 обвърза я с невидими  лъчи,

                 и бурно наруши ми ти покоя,

                 но нежност от сърцето ми струи...

 

                 Затуй аз знам - дори да си отидеш,

                 за мен ще си останеш Благослов,

                 до края с теб ще ми минават дните,

                 макар несподелена да си ти, Любов!

© Вероника Валери Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??