11 дек. 2007 г., 08:37

Любов последна

1.4K 0 11
 

                 Здравей Любов !

                 Навярно си последна,

                 не съм те викала, но ти дойде,

                 в прегръдка  нежно да ме вземеш,

                 и  приютиш, да бъдеш с мен...

 

                 С кристална обич сърцето да изпълниш,

                 в душата ми да всееш смут,

                 живота ми да преобърнеш,

                 да те почувствам за последен път .

 

                 Защото знам, че ти не си поредна,

                 ти породи копнежи и мечти,

                 като кинжал сърцето ми прободе,

                 и го остави  да кърви...

 

                 Душата ми обсеби, тя е твоя,

                 обвърза я с невидими  лъчи,

                 и бурно наруши ми ти покоя,

                 но нежност от сърцето ми струи...

 

                 Затуй аз знам - дори да си отидеш,

                 за мен ще си останеш Благослов,

                 до края с теб ще ми минават дните,

                 макар несподелена да си ти, Любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Валери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...