Любов разпиляна

Поэзия

1.1K 2 17

С всеки стар катинар
някога е заключвано нещо,
нечии двор, къща, душа,
опустели на восъчни свещи.

Със свещ го открих на тавана –
моя стар катинар за душата
хванал отдавна вече ръжда,
но къде му е ключа в прахоляка?

Как да съхранявам сега
толкова любов разпиляна?
Или за ограбена до голо душа
катинар за старо щастие няма...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valqka (Валентин Василев)

Вярно е, Рен! Стига сейфът да не е във фалирала банка ... Благодаря ти, чаровна!

2017-09-19T13:49:23+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Вал! Старото щастие е като "старото злато" - по-ценно е и затова се пази в сейф. Прегръдка, Вал!

2017-09-19T13:27:01+03:00
valqka (Валентин Василев)

Хей, Светле, появи се най-после! Благодаря ти! Поздрави и от мен!

2017-09-19T09:13:37+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Тя затова е Душа – защото няма катинари, защото побира невъобразимо много... Поздрави, Вале!!

2017-09-19T06:23:05+03:00
valqka (Валентин Василев)

Радвам се, че ти харесва стихчето, Пепи! Благодаря ти за оценката! Поздрави от мен!

2017-09-18T18:51:07+03:00