17 сент. 2017 г., 15:02

Любов разпиляна

1.1K 2 17

 

 

 

 

С всеки стар катинар
някога е заключвано нещо,
нечии двор, къща, душа,
опустели на восъчни свещи.

 

Със свещ го открих на тавана –
моя стар катинар за душата
хванал отдавна вече ръжда,
но къде му е ключа в прахоляка?

 

Как да съхранявам сега
толкова любов разпиляна?
Или за ограбена до голо душа
катинар за старо щастие няма...?

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вярно е, Рен! Стига сейфът да не е във фалирала банка ... Благодаря ти, чаровна!
  • Вал! Старото щастие е като "старото злато" - по-ценно е и затова се пази в сейф. Прегръдка, Вал!
  • Хей, Светле, появи се най-после! Благодаря ти! Поздрави и от мен!
  • Тя затова е Душа – защото няма катинари, защото побира невъобразимо много... Поздрави, Вале!!
  • Радвам се, че ти харесва стихчето, Пепи! Благодаря ти за оценката! Поздрави от мен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...