Любов разпиляна

Poesía

1.1K 2 17

С всеки стар катинар
някога е заключвано нещо,
нечии двор, къща, душа,
опустели на восъчни свещи.

Със свещ го открих на тавана –
моя стар катинар за душата
хванал отдавна вече ръжда,
но къде му е ключа в прахоляка?

Как да съхранявам сега
толкова любов разпиляна?
Или за ограбена до голо душа
катинар за старо щастие няма...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

valqka (Валентин Василев)

Вярно е, Рен! Стига сейфът да не е във фалирала банка ... Благодаря ти, чаровна!

2017-09-19T13:49:23+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Вал! Старото щастие е като "старото злато" - по-ценно е и затова се пази в сейф. Прегръдка, Вал!

2017-09-19T13:27:01+03:00
valqka (Валентин Василев)

Хей, Светле, появи се най-после! Благодаря ти! Поздрави и от мен!

2017-09-19T09:13:37+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Тя затова е Душа – защото няма катинари, защото побира невъобразимо много... Поздрави, Вале!!

2017-09-19T06:23:05+03:00
valqka (Валентин Василев)

Радвам се, че ти харесва стихчето, Пепи! Благодаря ти за оценката! Поздрави от мен!

2017-09-18T18:51:07+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0