17.09.2017 г., 15:02 ч.
Любов разпиляна
С всеки стар катинар
някога е заключвано нещо,
нечии двор, къща, душа,
опустели на восъчни свещи.
Със свещ го открих на тавана –
моя стар катинар за душата
хванал отдавна вече ръжда,
но къде му е ключа в прахоляка?
Как да съхранявам сега
толкова любов разпиляна?
Или за ограбена до голо душа
катинар за старо щастие няма...?
© Валентин Василев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Вярно е, Рен! Стига сейфът да не е във фалирала банка ... Благодаря ти, чаровна!
-
Вал! Старото щастие е като "старото злато" - по-ценно е и затова се пази в сейф. Прегръдка, Вал!
-
Хей, Светле, появи се най-после! Благодаря ти! Поздрави и от мен!
-
Тя затова е Душа – защото няма катинари, защото побира невъобразимо много... Поздрави, Вале!!
-
Радвам се, че ти харесва стихчето, Пепи! Благодаря ти за оценката! Поздрави от мен!
-
Много ми хареса, Вальо!
-
Веси, Магдалена, Меги М., благодаря ви от сърце момичета! Чаровни сте! Топли поздрави!
-
Хареса ми!
-
Силна, красива образност. .. развълнува ме...
-
Браво, Вальо! Колко е вярно това! Оригинално и силно въздействащо стихче! Поздрави!
-
Благодаря, Албена! Поздрави и от мен!
-
Съгласна съм с Елица... Поздравявам те, Валентин!
-
Впечатляващо посещение! Благодаря, Ели! Поздрави от мен!
-
Катинар за душата! – Впечатляващ образ...
-
-
Нямаш представа колко болезнено си права, Марги! Благодаря на теб и Димитрина! Топли поздрави за двете!
-
Няма, Вал. Няма. Има спомени.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
