Любов разпиляна

Поезия

1.1K 2 17

С всеки стар катинар
някога е заключвано нещо,
нечии двор, къща, душа,
опустели на восъчни свещи.

Със свещ го открих на тавана –
моя стар катинар за душата
хванал отдавна вече ръжда,
но къде му е ключа в прахоляка?

Как да съхранявам сега
толкова любов разпиляна?
Или за ограбена до голо душа
катинар за старо щастие няма...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

valqka (Валентин Василев)

Вярно е, Рен! Стига сейфът да не е във фалирала банка ... Благодаря ти, чаровна!

2017-09-19T13:49:23+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Вал! Старото щастие е като "старото злато" - по-ценно е и затова се пази в сейф. Прегръдка, Вал!

2017-09-19T13:27:01+03:00
valqka (Валентин Василев)

Хей, Светле, появи се най-после! Благодаря ти! Поздрави и от мен!

2017-09-19T09:13:37+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Тя затова е Душа – защото няма катинари, защото побира невъобразимо много... Поздрави, Вале!!

2017-09-19T06:23:05+03:00
valqka (Валентин Василев)

Радвам се, че ти харесва стихчето, Пепи! Благодаря ти за оценката! Поздрави от мен!

2017-09-18T18:51:07+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0