Любов разпиляна

Poetry

1.1K 2 17

С всеки стар катинар
някога е заключвано нещо,
нечии двор, къща, душа,
опустели на восъчни свещи.

Със свещ го открих на тавана –
моя стар катинар за душата
хванал отдавна вече ръжда,
но къде му е ключа в прахоляка?

Как да съхранявам сега
толкова любов разпиляна?
Или за ограбена до голо душа
катинар за старо щастие няма...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valqka (Валентин Василев)

Вярно е, Рен! Стига сейфът да не е във фалирала банка ... Благодаря ти, чаровна!

2017-09-19T13:49:23+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Вал! Старото щастие е като "старото злато" - по-ценно е и затова се пази в сейф. Прегръдка, Вал!

2017-09-19T13:27:01+03:00
valqka (Валентин Василев)

Хей, Светле, появи се най-после! Благодаря ти! Поздрави и от мен!

2017-09-19T09:13:37+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Тя затова е Душа – защото няма катинари, защото побира невъобразимо много... Поздрави, Вале!!

2017-09-19T06:23:05+03:00
valqka (Валентин Василев)

Радвам се, че ти харесва стихчето, Пепи! Благодаря ти за оценката! Поздрави от мен!

2017-09-18T18:51:07+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0