Любов разпиляна

Poetry

1.1K 2 17

С всеки стар катинар
някога е заключвано нещо,
нечии двор, къща, душа,
опустели на восъчни свещи.

Със свещ го открих на тавана –
моя стар катинар за душата
хванал отдавна вече ръжда,
но къде му е ключа в прахоляка?

Как да съхранявам сега
толкова любов разпиляна?
Или за ограбена до голо душа
катинар за старо щастие няма...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valqka (Валентин Василев)

Вярно е, Рен! Стига сейфът да не е във фалирала банка ... Благодаря ти, чаровна!

2017-09-19T13:49:23+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Вал! Старото щастие е като "старото злато" - по-ценно е и затова се пази в сейф. Прегръдка, Вал!

2017-09-19T13:27:01+03:00
valqka (Валентин Василев)

Хей, Светле, появи се най-после! Благодаря ти! Поздрави и от мен!

2017-09-19T09:13:37+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Тя затова е Душа – защото няма катинари, защото побира невъобразимо много... Поздрави, Вале!!

2017-09-19T06:23:05+03:00
valqka (Валентин Василев)

Радвам се, че ти харесва стихчето, Пепи! Благодаря ти за оценката! Поздрави от мен!

2017-09-18T18:51:07+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0