21 апр. 2019 г., 21:36  

Любов в Аламбра

688 1 1

Нощта с жасминов аромат

попива спомена ми от Аламбра...

 

И в теменужения свят

над позадрямали цветя

искрят светулковите амбри!

 

Заспало тихото море

във спомените се унася...

Жълтее Лунното поле,

вълна към плажа го понася...

 

И стъпките измити от вълните

целуват с трепетна прохлада ходилата...

 

Море, дали крадец на красота съм?

Или като по лунната пътека

опианен от красотата ти вървя?

 

Любов, ще мога ли да ходя по вода

ако в мен завинаги пресъхнеш?

 

Звезди далечни отразени във очите ми...

Ще има ли за мен отново утре

ако от мен във тази нощ си тръгнете?

 

---

Написано с незаменимото съавторство на Радина Пенчева.

Благодаря за приятните емоции Радина!

 

Музика:

https://youtu.be/IDAp03TfXcc

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...