31 окт. 2007 г., 11:54

Любов в слънчеви лъчи

839 0 1

Животът е една игра,

в която само умните печелят.

Ако не можеш да играеш,

по-добре недей, защото нараненият

ще бъдеш ти!

Защото някога и аз вярвах в нещо

красиво, защото някога и аз живях

с мечти за обич, сладост и любов...

Но всичко излезе подло, фалшиво

и като камък пръсна се на прах,

и засипа мен, сърцето ми и моята душа.

И всичко стана тъй студено, превърнаха се  в миг на айсберг леденостуден.

Сега живея със усмивка всеки ден, че тя краси света, но всичко е лъжа. Тя прикрива океани от сълзи и болка, и тъга. Може би ще минат много дни и нощи, преди отново слънцето за мене да изгрее - с надежда за усмивка, вяра и любов, а дотогава...

 

Ти си тръгваш, за първи и последен път, от мен, надали отново ще те видя пак, но за миг отблясъци на слънце аз видях. Държах ги във ръка и ги прегръщах, но изплъзнаха се те от мен в отблясъка на две очи студени, угаснаха си те... когато гръб обърна и си тръгна сутрнита...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не винаги умните печелят,защото се страхуват да играят-изчислили са риска.Важно е да се играе,без непременно да очакваш победа.
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...