Животът е една игра,

в която само умните печелят.

Ако не можеш да играеш,

по-добре недей, защото нараненият

ще бъдеш ти!

Защото някога и аз вярвах в нещо

красиво, защото някога и аз живях

с мечти за обич, сладост и любов...

Но всичко излезе подло, фалшиво

и като камък пръсна се на прах,

и засипа мен, сърцето ми и моята душа.

И всичко стана тъй студено, превърнаха се  в миг на айсберг леденостуден.

Сега живея със усмивка всеки ден, че тя краси света, но всичко е лъжа. Тя прикрива океани от сълзи и болка, и тъга. Може би ще минат много дни и нощи, преди отново слънцето за мене да изгрее - с надежда за усмивка, вяра и любов, а дотогава...

 

Ти си тръгваш, за първи и последен път, от мен, надали отново ще те видя пак, но за миг отблясъци на слънце аз видях. Държах ги във ръка и ги прегръщах, но изплъзнаха се те от мен в отблясъка на две очи студени, угаснаха си те... когато гръб обърна и си тръгна сутрнита...