Любовен баланс
Любовен баланс
Търсих те в приказки стари,
търсих те в плача на китари;
прииждах към теб пълноводно,
като самотна река, поела
към отворените обятия на морето.
Дълго и самотно време
нужна ми бе любовта ти.
Крила поникнаха на душата ми,
крила поникнаха на сърцето ми
и политнах към свойто небе.
Открих те, както птиците
откриват гнездата си.
Обичах и бях обичана.
Горях в кладата на любовта
и изгорях във нея.
Преродих се от пепелта с
нестинарски танц върху жарава.
С благодарност приемам
на годините мъдростта
и фино изоставям младостта.
Ражда се страх от умора и пустота,
но имам право да съм още тук
така, както звездите... както цветята...
Загърбвайки разбити мечти,
пленява ми душата нова вяра.
Аз своя път до край ще извървя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стойчева Все права защищены
