Dec 5, 2008, 2:27 PM

Любовен баланс 

  Poetry » Love
1367 0 3

Любовен баланс

 

Търсих те в приказки стари,

търсих те в плача на китари;

прииждах към теб пълноводно,

като самотна река, поела

към отворените обятия на морето.

 

 

Дълго и самотно време

нужна ми бе любовта ти.

 Крила поникнаха на душата ми,

 крила поникнаха на сърцето ми

и политнах към свойто небе.

 

 

Открих те, както птиците

откриват  гнездата си.

Обичах и бях обичана.

Горях в кладата на любовта

и изгорях във нея.

 

 

Преродих се от пепелта с

нестинарски танц върху жарава.

С благодарност приемам

на годините мъдростта

и фино изоставям младостта.

 

 

Ражда се страх от умора и пустота,

но имам право да съм още тук

така, както звездите... както цветята...

Загърбвайки разбити мечти,

пленява ми душата нова вяра.

 

 

Аз своя път до край ще извървя.

 

 

 

 

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??