Любовен баланс
Любовен баланс
Търсих те в приказки стари,
търсих те в плача на китари;
прииждах към теб пълноводно,
като самотна река, поела
към отворените обятия на морето.
Дълго и самотно време
нужна ми бе любовта ти.
Крила поникнаха на душата ми,
крила поникнаха на сърцето ми
и политнах към свойто небе.
Открих те, както птиците
откриват гнездата си.
Обичах и бях обичана.
Горях в кладата на любовта
и изгорях във нея.
Преродих се от пепелта с
нестинарски танц върху жарава.
С благодарност приемам
на годините мъдростта
и фино изоставям младостта.
Ражда се страх от умора и пустота,
но имам право да съм още тук
така, както звездите... както цветята...
Загърбвайки разбити мечти,
пленява ми душата нова вяра.
Аз своя път до край ще извървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стойчева Всички права запазени
