2 дек. 2015 г., 12:30

Любовен гръм

590 0 3

Срещнах те съвсем случайно

до щанда с плодове на пазара.

За теб не бях нещо обичайно,

а ти от мен въздуха изкара.

 

Дали погледнах те така за вечност

или бе само миг на опиянение?

Потънах в забрава на безконечност

или зад оградата на твое владение.

 

Така ли се раждала любовта?

За кратко зачената, отрасла и родила се.

Забравяш всичко друго на света,

а онова наоколо – хоп и скрило се.

 

Съвзех се, но не знаех какво очаквам.

От себе си. От теб. От съдбата.

Готова ли бях тихо да дочакам

твоя реакция към една непозната.

 

Не бе нужно дълго да се питам.

Ти пристъпи към мен с усмивка.

Целуна ме така, че взех да залитам,

А аз отстъпих като малка страхливка.

 

Това накара ме да се замисля,

че искам в тези обятия да посивея.

Ако е нужно, от грехове ще се пречистя,

но едва след като с теб ги изживея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Де да можеше тези тръпки да присъстват във всеки етап от любовта..
    Благодаря ти, Анастасия!
  • Последван от благодарствен поклон!
  • Много правилно! Благодарности!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....