Любовен гръм
Срещнах те съвсем случайно
до щанда с плодове на пазара.
За теб не бях нещо обичайно,
а ти от мен въздуха изкара.
Дали погледнах те така за вечност
или бе само миг на опиянение?
Потънах в забрава на безконечност
или зад оградата на твое владение.
Така ли се раждала любовта?
За кратко зачената, отрасла и родила се.
Забравяш всичко друго на света,
а онова наоколо – хоп и скрило се.
Съвзех се, но не знаех какво очаквам.
От себе си. От теб. От съдбата.
Готова ли бях тихо да дочакам
твоя реакция към една непозната.
Не бе нужно дълго да се питам.
Ти пристъпи към мен с усмивка.
Целуна ме така, че взех да залитам,
А аз отстъпих като малка страхливка.
Това накара ме да се замисля,
че искам в тези обятия да посивея.
Ако е нужно, от грехове ще се пречистя,
но едва след като с теб ги изживея.
© Биби All rights reserved.
