Любовен пейзаж
Над живите букли на огъня,
през рамо преметнали съдби,
в дима, ухаещ на облаци,
с оголени до болка души,
ще тлее въгленът вечен
на изгорялата тиха любов
и двамата, в романса увлечени,
се любим под дъждовния потоп.
Капките бавно и тягостно
загасят пожарът и нас,
ала трябва си нещо по -
яростно да притихне този
екстаз.
Рисувам по тебe пейзажи,
бродирам сънища и мечти,
гола изцяло преливаща,
не тялом, а духом бъди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Джуров Все права защищены
