Над живите букли на огъня,
през рамо преметнали съдби,
в дима, ухаещ на облаци,
с оголени до болка души,
ще тлее въгленът вечен
на изгорялата тиха любов
и двамата, в романса увлечени,
се любим под дъждовния потоп.
Капките бавно и тягостно
загасят пожарът и нас,
ала трябва си нещо по -
яростно да притихне този
екстаз.
Рисувам по тебe пейзажи,
бродирам сънища и мечти,
гола изцяло преливаща,
не тялом, а духом бъди.
© Веселин Джуров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
