Какво направи ти със мен?
Надежда вдъхна, после я изтри.
Със гума и молив ме пак рисуваш,
а после триеш, триеш, докато се заличи.
Рисувай! Бързо ме рисувай!
Недей да триеш, няма да изчезна.
Веднъж запазила се толкоз нежна,
и изпод гумата ще продължа да те поглеждам.
И няма да забравиш никога това,
което листът те накара да напишеш.
И всичко туй, което преживя... остава.
Ти пак поглеждаш, триеш и въздишаш. ...