Любовен портрет
Какво направи ти със мен?
Надежда вдъхна, после я изтри.
Със гума и молив ме пак рисуваш,
а после триеш, триеш, докато се заличи.
Рисувай! Бързо ме рисувай!
Недей да триеш, няма да изчезна.
Веднъж запазила се толкоз нежна,
и изпод гумата ще продължа да те поглеждам.
И няма да забравиш никога това,
което листът те накара да напишеш.
И всичко туй, което преживя... остава.
Ти пак поглеждаш, триеш и въздишаш.
Добре! Изтривай, драскай ако щеш,
портрети нови нарисувай. Но знай,
чертите първи на листа,
ще те държат и вечно жив, и вечно буден.
Но ти не спирай да рисуваш,
ако поискаш даже повтори чертите.
И някой ден, когато се събудиш,
пак моето лице след теб ще скита.
© Ирена All rights reserved.
