И над града заваля, тъпа болка в сърцето,
грозна, зловеща луна, глухо е и морето.
Схлупва се тежко небе, а тебе те няма, къде си?!
Болката тихо влече само спомен от някакво ехо.
Помниш ли как на брега седяхме и гледахме тихо,
чакахме светлата нежна луна
да се срещне със своето слънце сърдито.
Чакахме душната нощ да отстъпи на яркия ден,
тихо и нежно притиснат, гледаше само във мен.
Тръгна си и го забрави, потъпка ме глухият град,
отми ме пороят проливен, загубих се някъде там...
С вик се надигат вълните, заглушени от спомена стар, ...