Любовен роман

31 mar 2010, 0:35

Poesía

676 0 2

И над града заваля, тъпа болка в сърцето,

грозна, зловеща луна, глухо е и морето.

Схлупва се тежко небе, а тебе те няма, къде си?!

Болката тихо влече само спомен от някакво ехо.

Помниш ли как на брега седяхме и гледахме тихо,

чакахме светлата нежна луна

да се срещне със своето слънце сърдито.

Чакахме душната нощ да отстъпи на яркия ден,

тихо и нежно притиснат, гледаше само във мен.

Тръгна си и го забрави, потъпка ме глухият град,

отми ме пороят проливен, загубих се някъде там...

С вик се надигат вълните, заглушени от спомена стар,

заглушени от далечното ехо

на забравен любовен роман.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.