Любовен роман
И над града заваля, тъпа болка в сърцето,
грозна, зловеща луна, глухо е и морето.
Схлупва се тежко небе, а тебе те няма, къде си?!
Болката тихо влече само спомен от някакво ехо.
Помниш ли как на брега седяхме и гледахме тихо,
чакахме светлата нежна луна
да се срещне със своето слънце сърдито.
Чакахме душната нощ да отстъпи на яркия ден,
тихо и нежно притиснат, гледаше само във мен.
Тръгна си и го забрави, потъпка ме глухият град,
отми ме пороят проливен, загубих се някъде там...
С вик се надигат вълните, заглушени от спомена стар,
заглушени от далечното ехо
на забравен любовен роман.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райна Боянова Всички права запазени
