11 нояб. 2004 г., 11:54

Любовен смях

1.5K 0 1
Изтрих аз името ти от ума си
и в мрак изчезна блясъка в очите,
оковах във болка любовта си,
но смеха любовен как да спра през дните?
Поиска да я крия - любовта ми;
с кол прободе вече убитото от теб сърце,
разтапях се през миналите дни
убита от бленувани ръце...
Видя ти мрака във очите,
видя, че няма вече сили за сълзи,
усмихна се, че безмълвни са утите
и че стават все по - бледи моите страни.
Изчесзвах аз, изгубих се сред твоята ненавист,
жадувах ласка, а получих зъл шамар,
сега не искаш моето мълчание
нима желаеш да узнаеш този мой кошмар?!
Погреба ме незнаейки какво ми причини.
Безразличен си, не искаш любовта,
не могат да са общи нашите мечти
от тук нататък ще съм пак сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами по-добре сама, отколкото с някой като този, ще ме прощаваш. Или по- точно по-добре сама, отколкото сама с някой друг.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...