11 нояб. 2004 г., 11:54

Любовен смях

1.5K 0 1
Изтрих аз името ти от ума си
и в мрак изчезна блясъка в очите,
оковах във болка любовта си,
но смеха любовен как да спра през дните?
Поиска да я крия - любовта ми;
с кол прободе вече убитото от теб сърце,
разтапях се през миналите дни
убита от бленувани ръце...
Видя ти мрака във очите,
видя, че няма вече сили за сълзи,
усмихна се, че безмълвни са утите
и че стават все по - бледи моите страни.
Изчесзвах аз, изгубих се сред твоята ненавист,
жадувах ласка, а получих зъл шамар,
сега не искаш моето мълчание
нима желаеш да узнаеш този мой кошмар?!
Погреба ме незнаейки какво ми причини.
Безразличен си, не искаш любовта,
не могат да са общи нашите мечти
от тук нататък ще съм пак сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами по-добре сама, отколкото с някой като този, ще ме прощаваш. Или по- точно по-добре сама, отколкото сама с някой друг.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...