11.11.2004 г., 11:54 ч.

Любовен смях 

  Поезия
1185 0 1
Изтрих аз името ти от ума си
и в мрак изчезна блясъка в очите,
оковах във болка любовта си,
но смеха любовен как да спра през дните?
Поиска да я крия - любовта ми;
с кол прободе вече убитото от теб сърце,
разтапях се през миналите дни
убита от бленувани ръце...
Видя ти мрака във очите,
видя, че няма вече сили за сълзи,
усмихна се, че безмълвни са утите
и че стават все по - бледи моите страни.
Изчесзвах аз, изгубих се сред твоята ненавист,
жадувах ласка, а получих зъл шамар,
сега не искаш моето мълчание
нима желаеш да узнаеш този мой кошмар?!
Погреба ме незнаейки какво ми причини.
Безразличен си, не искаш любовта,
не могат да са общи нашите мечти
от тук нататък ще съм пак сама.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами по-добре сама, отколкото с някой като този, ще ме прощаваш. Или по- точно по-добре сама, отколкото сама с някой друг.
Предложения
: ??:??