11.11.2004 г., 11:54

Любовен смях

1.5K 0 1
Изтрих аз името ти от ума си
и в мрак изчезна блясъка в очите,
оковах във болка любовта си,
но смеха любовен как да спра през дните?
Поиска да я крия - любовта ми;
с кол прободе вече убитото от теб сърце,
разтапях се през миналите дни
убита от бленувани ръце...
Видя ти мрака във очите,
видя, че няма вече сили за сълзи,
усмихна се, че безмълвни са утите
и че стават все по - бледи моите страни.
Изчесзвах аз, изгубих се сред твоята ненавист,
жадувах ласка, а получих зъл шамар,
сега не искаш моето мълчание
нима желаеш да узнаеш този мой кошмар?!
Погреба ме незнаейки какво ми причини.
Безразличен си, не искаш любовта,
не могат да са общи нашите мечти
от тук нататък ще съм пак сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами по-добре сама, отколкото с някой като този, ще ме прощаваш. Или по- точно по-добре сама, отколкото сама с някой друг.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...