12 янв. 2018 г., 20:08  

Любовна цироза

2.2K 8 13

 

Започнах аз да търся любовта,
зарових се във книги поетични,
от там разбрах - във виното е тя,
това твърдят поетите лирични.

 

Във виното божествено искряла,
без вино, казват, нямало любов,
твърдят, веднъж, от вино оживяла.
Повярвах сляпо и започнах лов.

 

Така наченах вино аз да пия,
започвайки от рано сутринта.
И пия вино не да се напия,
а да открия в него любовта!

 

В началото започнах със бутилка,
но нищичко във нея не открих,
и после вече просто нямах спирка,
но липсва тя (освен във някой стих).

 

И все така я търсех отзарана,
но няма я и няма любовта.
A може би е скрита в дамаджана?
О, господи, започвам на часа!

 

Е няма я и там, къде се крие,
коварната любов или греша?
Тя може би е във шише ракия?
Налага се това да проверя!

 

Така във търсене отлитаха години. 
Любов във виното така и не открих.
С любов мечтах животът да отмине,
вместо това - тотално се пропих.

 

Това е, докторе историята моя,
не съм пияница, аз търсех любовта!
Сега лекувайте любовната цироза.
Да пия вино повече не ща!

 

Автор: ПИ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Иванов - ПИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...