Любовна епикриза
Какво ли искам от живота?
Усмивката ти да ме грее!
Останало? Дал Бог каквото,
любов щом има, се живее.
С любов животът става чудо,
уж бедни сме, а сме богати
сърцето щом забие лудо -
пари не трябват, ни палати.
С любов мечтите оживяват
и хлябът е безкрайно вкусен,
звезди в очите засияват,
а аз до теб съм мил и чувствен.
И бури зли тогаз да има,
да брули вятърът деня ни,
до мене щом си ти, любима,
красив ще бъде,знай, света ни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
