Любовна епикриза
Какво ли искам от живота?
Усмивката ти да ме грее!
Останало? Дал Бог каквото,
любов щом има, се живее.
С любов животът става чудо,
уж бедни сме, а сме богати
сърцето щом забие лудо -
пари не трябват, ни палати.
С любов мечтите оживяват
и хлябът е безкрайно вкусен,
звезди в очите засияват,
а аз до теб съм мил и чувствен.
И бури зли тогаз да има,
да брули вятърът деня ни,
до мене щом си ти, любима,
красив ще бъде,знай, света ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
