Любовна гравюра от ХIХ век

ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК

Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога ­– за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни.

Тълпата в ужас ще крещи или в полуда ще се кръсти.
Не към въжето, стъпваш ти по моята душа на пръсти.
Аз само питам се защо бесилото не е за двама.
Дано строша го с мойте сто. За теб надежда друга няма.

Въжарят примката върти, разтърква с вещина сапуна.
Добре, че в бяла риза ти ме премени – и ме целуна.
Една старица с тънък плач разказа на кого си булка.
Но хвърли старият палач над твоите коси качулка.

А вестникът на заранта ще пише с ей такива букви:
“Мърцина тръгна той, а тя бе тъй красива с тези букли!”
Във общ ще ни заровят гроб, но всъщност правят ни услуга.
Не сме венчавани от поп. Но в Рая ще си ми съпруга.

О, майко моя, виж ме ти ­– перчемът как ми се ветрее.
И гарванът проклет лети. И бурята зла песен пее.
В това съзирам Божи пръст. И примката нахлузвам с крясък.
И няма равен този Кръст по радост, ужас, срам и блясък.