"Любовна комедия"

Яна и Ясен — в свой си свят,

в мечти рисуваха цвят подир цвят.

Светът бе черно-бял, като стар филм,

а те – цветни, като реклама на дъвка с джинджифил.

Очите ѝ — вселена голяма,

неговите — залепени само за Яна.

Гледаше той, всичко бе тя,

и тя като него — все луда по него .

Тя френски обичаше, с фини финтифлюшки,

той ѝ рецитираше сонет – езика извиваше, но нещо бъркаше.

грешки, малко с кривушки.

Ударенията му бяха хаос, объркани в пълен ритъм,

а тя, милата, дори не разбра, че от раз уцели я любовта.

През деня ѝ даваше рози с финес,

ала тя кихаше — алергична била!

Нощем смехът им разцепваше мрака,

а на сутринта – сълзи, по бузите течаха.

Измислиха си любов — чудна, голяма,

но като всяка приказка, и тяхната намери края.

И така свърши приказката, както всяка в ред,

макар че любовта им беше измислен късмет.

Но какво пък, все пак си струва,

дори в крещящи цветове да лудуваш в ума.