Любовна кулминация

Косите й лимонени с нюанс златист  
осветяват нощта ми като плам лъчист,
и сърцето ми разлиства като цветче,
с блясъка е узряло да се облече.  

Очите й са бистри езера  
извиращи като сутрешни небеса,
като реки се вливат в моята долина,
и тя протяга ръце да хване моята душа.  

Дъхът й ухае на боровинки  
и залива посевите ми като градинки,
правейки ги полета от пурпурни цветя,
косите й палят пожар в моята душа.  

Искрите й се издигат в нощното ми небе,
тя бди и заличава всяко мое бреме,
укрепва плътността на цветовете  
и създава светлина за вековете.  

Гласът й звучи като симфония  
в ушите ми носи трепет от хармония,
рее се спокойствие по въздушните вълни,
и песента й високо ме издига и звъни.  

Ние общуваме без думи да изричаме  
и сме едно цяло и се обичаме.  
Любовта ни звучи като птича песен  
и бушува в плам, с душите ни смесен.  

Чувствам сякаш следвам звездите,
щом сме заедно, оставят ни бедите  
в безкрайно пътуване без дестинация,
любовта ни достига своята кулминация.