Косите й лимонени с нюанс златист
осветяват нощта ми като плам лъчист,
и сърцето ми разлиства като цветче,
с блясъка е узряло да се облече.
Очите й са бистри езера
извиращи като сутрешни небеса,
като реки се вливат в моята долина,
и тя протяга ръце да хване моята душа.
Дъхът й ухае на боровинки
и залива посевите ми като градинки,
правейки ги полета от пурпурни цветя,
косите й палят пожар в моята душа. ...