Mar 8, 2025, 10:55 PM

Любовна кулминация

  Poetry » Love
466 3 0

Косите й лимонени с нюанс златист  
осветяват нощта ми като плам лъчист,
и сърцето ми разлиства като цветче,
с блясъка е узряло да се облече.  

 

Очите й са бистри езера  
извиращи като сутрешни небеса,
като реки се вливат в моята долина,
и тя протяга ръце да хване моята душа.  

 

Дъхът й ухае на боровинки  
и залива посевите ми като градинки,
правейки ги полета от пурпурни цветя,
косите й палят пожар в моята душа.  

 

Искрите й се издигат в нощното ми небе,
тя бди и заличава всяко мое бреме,
укрепва плътността на цветовете  
и създава светлина за вековете.  

 

Гласът й звучи като симфония  
в ушите ми носи трепет от хармония,
рее се спокойствие по въздушните вълни,
и песента й високо ме издига и звъни.  

 

Ние общуваме без думи да изричаме  
и сме едно цяло и се обичаме.  
Любовта ни звучи като птича песен  
и бушува в плам, с душите ни смесен.  

 

Чувствам сякаш следвам звездите,
щом сме заедно, оставят ни бедите  
в безкрайно пътуване без дестинация,
любовта ни достига своята кулминация.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...