Никога не си била толкова моя, никога аз толкова искащ те.
Като в онази нощ, като в онази мистична, загадъчна нощ.
            Голи, горещи, отдадени!!!  
В твоите коси водопадени близост до невъзможност, до болка потребност.
Никога толкова слети не са били две души, две тела като струни.
Никога щастието не е плакало със тези твои сълзи куршумени.
Никога един за друг толкова необходими.
Никога не съм шепнал с толкова нежност твоето име.
Никога не си ме молила толкова страстно: ВЗЕМИ МЕ...
Никога не съм бил на колене пред теб без дрехи и маска.
Никога не си държала ръката ми с толкова ласка.
Както в тази ЛЮБОВНА НОЩ...
Бъди неповторима, толкова страстна и цялата нежност изплакана.
Ела, аз те чакам за близост до невъзможност, до болка потребност.
Толкова слети две души, две тела като струни...
Щастие, плачещо със тези твои очи куршумени...