По пътеката дълга вървях бавно, бавно
и макар това да беше много отдавна,
спомням си днес аз листата, тревите,
как шумоляха във мрака липите.
По тази пътека вървях и в мрака
лице на момче развълнува душата.
Сякаш бе денем! Очите му сиви
светнаха в мрака. Тъй бе красиво!
И до сега тези очи красиви
до мен са, и са все така сиви.
По тази пътека вървим и сега.
По пътеката, на която срещнахме любовта.