Любовна роза
Като роза разпуква се в нас
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.
Устремена в небесната вис,
ароматът си кротко усилва,
а потокът ѝ ведър и чист
по сърцата блажени ни милва.
Още не е червена от страст,
може би от копнежа е синя,
как разцъфва в най- нежната власт
и уханна през нас ще премине.
А в сърдечния център ще спре
и ще вае в цвета земетръси,
не е роза, а синьо море,
светлина по вълните ще ръси.
Ние следваме сладкия ход
в аромата на роза сърдечна
и ухае на влюбен живот,
но живот като влюбена вечност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
