May 19, 2021, 1:04 PM

Любовна роза

  Poetry
1.6K 2 17

Като роза разпуква се в нас

любовта и полека ухае,

в споделения слънчев екстаз

търси тихо мига да познае.

 

Устремена в небесната вис,

ароматът си кротко усилва,

а потокът ѝ ведър и чист

по сърцата блажени ни милва.

 

Още не е червена от страст,

може би от копнежа е синя,

как разцъфва в най- нежната власт

и уханна през нас ще премине.

 

А в сърдечния център ще спре

и ще вае в цвета земетръси,

не е роза, а синьо море,

светлина по вълните ще ръси.

 

Ние следваме сладкия ход

в аромата на роза сърдечна

и ухае на влюбен живот,

но живот като влюбена вечност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...