May 19, 2021, 1:04 PM

Любовна роза

  Poetry
1.6K 2 17

Като роза разпуква се в нас

любовта и полека ухае,

в споделения слънчев екстаз

търси тихо мига да познае.

 

Устремена в небесната вис,

ароматът си кротко усилва,

а потокът ѝ ведър и чист

по сърцата блажени ни милва.

 

Още не е червена от страст,

може би от копнежа е синя,

как разцъфва в най- нежната власт

и уханна през нас ще премине.

 

А в сърдечния център ще спре

и ще вае в цвета земетръси,

не е роза, а синьо море,

светлина по вълните ще ръси.

 

Ние следваме сладкия ход

в аромата на роза сърдечна

и ухае на влюбен живот,

но живот като влюбена вечност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...