Любовна среща
Слънцето ми се усмихва
с много, много топлина.
Денят е пълен с надежда
и неизречени слова.
Поглед чакан и далечен
върху блузката ми засиява,
полъх чист и вечен
покрай мене прошумява.
Полето със узряло жито
в златно ложе се превръща,
а небето с дреха синя
срамежливо ни обгръща.
В унес сладък онемели
тихо, тихо се промъкват
страст, любов и болка
и в очите ни заглъхват.
Слънцето се претъркулва
и повлича светлината.
Уморен денят заспива
скрит някъде във тъмнината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
Хубав старт!
