23 нояб. 2024 г., 14:04

Любовна стихия

668 2 0

Ах ,жарка ,бурна ,подклаждаща огъни любов .

Изпей ми стих с думи опустошаващи и изблици нестихващи .

Докосни парещите ми длани ,жадни за поривния ти полъх .

 

Обладай всяко кътче от душата ми .

Разкрий ми колко си необятна и непонятна.

Носиш се като вятър по света

и разлистваш лист по лист живота на всеки .

 

Внасяш обаяние ,чар ,радост и милост .

Ах ,любов необятна бъди бурята в сърцето ми,

Огъня в нозете ми ,кръвта във вените ми .

Вземи ме в света на тайното ,неполасканото и непоисканото .

Бъди моя сянка 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Elena Bozhinova Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

23 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...