Любовната игра
Легна кротко нощта. Уморена заспа.
Уморих се от тази наша игра.
Доближаваш се уж, а далече стоиш.
Всяка крачка държиш, всяка стъпка броиш.
Този дъх на пелин ме замайва, горчи.
Как да стигна до теб? Как? Кажи, не лъжи.
В този сън уморен, все към тебе летя.
И протягам ръце. Още нямам крила.
Имам само сърце. Една шепа любов.
Нима в теб не звучи този мамещ ни зов?
Намери ме сега. Не се крия от теб.
Аз съм бистра вода, а не късче от лед.
Аз съм огъня тих, който вечно гори.
Аз съм близо до теб. Ръка протегни.
Тихи стъпки звучат. Кротко тръгва нощта.
Ето свърши се днес с тази наша игра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
Писах с цялата си душа 
