27 июн. 2018 г., 21:59

Любовната игра

643 1 3

 

Легна кротко нощта. Уморена заспа.
Уморих се  от тази наша игра.
Доближаваш се уж, а далече стоиш.
Всяка крачка държиш, всяка стъпка броиш.
Този дъх на пелин ме замайва, горчи.
Как да стигна до теб? Как? Кажи, не лъжи.
В този сън уморен, все към тебе летя.
И протягам ръце. Още нямам крила.
Имам само сърце. Една шепа любов.
Нима в теб не звучи този мамещ ни зов?
Намери ме сега. Не се крия от теб.
Аз съм бистра вода, а не късче от лед.
Аз съм огъня тих, който вечно гори.
Аз съм близо до теб. Ръка протегни.
Тихи стъпки звучат. Кротко тръгва нощта.
Ето свърши се днес с тази наша игра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...