Любовната игра
Легна кротко нощта. Уморена заспа.
Уморих се от тази наша игра.
Доближаваш се уж, а далече стоиш.
Всяка крачка държиш, всяка стъпка броиш.
Този дъх на пелин ме замайва, горчи.
Как да стигна до теб? Как? Кажи, не лъжи.
В този сън уморен, все към тебе летя.
И протягам ръце. Още нямам крила.
Имам само сърце. Една шепа любов.
Нима в теб не звучи този мамещ ни зов?
Намери ме сега. Не се крия от теб.
Аз съм бистра вода, а не късче от лед.
Аз съм огъня тих, който вечно гори.
Аз съм близо до теб. Ръка протегни.
Тихи стъпки звучат. Кротко тръгва нощта.
Ето свърши се днес с тази наша игра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
Писах с цялата си душа 
